Неподозирана нежност изпълва сетивата ми, когато се отпускам в този танц.В ръцете на високите борове, подели плахата ми душа с грация, под вълшебните звуци на светлината.
Пъстрата светлина, която делим с акациите и филодендроните, отправили взор нагоре, нагоре...към божественото.С малката тревичка, погалила босите ми стъпала, с черната земя, която е балната моя зала.Красива мантия от добродетели намята в такъв момент на раменети ми пълноликата луна, и с усмивка разпуска косите си, за да ме полюлеят.А океана ласкаво ми поднася соления си дар от раковинни накити, шепнещи трелите на дълбините му...за непреходната Любов, обгърнала цялата тази прелест.
Не усещам себе си във вихъра на танца.Очите ми, слепи за всичко в ежедневието, сега отразяват хилядите малки огънчета, подарени от звездите.Те осветяват нощта ми и Млечния път, по който стъпвам, следвайки всички танцуващи.Усмихвам се и усещам как струните - клони се превръщат в гальовни ръце, разтварят се и закичват в косите ми цъфнала мащерка, с вълшебно ухание.Аромата на щастие и свенливост се разлива около мен а вятъра го понася и разпръсква по целия този сън.Неподозирана сила ме изпълва със смирение, радост и мечти.Докосвайки такава Обич, аз тихичко се превръщам в молитва...
А някъде там, където цъфтят кристални росни капчици, в очите на розите, се понася тиха мелодия на флейта...
