22.05.11 г.

Малко след Цветница



Животът се събуди с дълга прозявка между кремовите листенца на един закачен на съседната оградка венец. Разтърка очета, вдъхна от силния аромат и невнимателно се подхлъзна по една жълта тичинка и тупна на земята. В ранната утрин навсякъде беше мокро и отръска носле, както беше видял че прави кучето на съседите - огромния добър самбернар,
след като стопанката хубавичко го окъпеше с маркуча. После затърси сушинка и се напъха под едно накъдрено смокиново листо но с изумление разбра, че водата е навсякъде. Заподскача нагоре-надолу из градината гонейки първите слънчови лъчи и в играта с тях неусетно се намери на едно висооко дърво, съвсем между рошавите му бели нацъфтели клонки. Трябва да са сливи - помисли си и се уви с листенце, но медоноските бяха наизлезли на работа рано рано и го подгониха. Успя да се скрие в една от къщичките на лилавия люляк, но нечия ръка го разлюля, пречупи и понесе към къщи, затова скочи и се шмугна между увитъците на зюмбюла. Този пък, не си дава порцелановите украшения, показва ги на слънцето - си помисли и се зачуди - кое цвете е най - самотно сега, за да се сгуши в чашката му. Протегна ръчички и се хвана за един спуснат от лозата филиз, залюля се и със смях и се търкули към теменужките в градинката на хубаво момиче. Ах, тук имаше и иглики и парички, и тревичката беше по - мека, тук ще остана! засвирука с уста, макар да съжали за интересната бръшлянена стълбица по полуразрушения зид, но едно сърдито лале набързо го напъха в чашката си за да го окъпе добре. Теменужките се заредиха като на официално пролетно ревю пред него и една съвсем синя, почти като небето, с розови капчици се уви около вратлето му и заприлича на вратовръзка. Друга, бяла, кадифена като усмивка разпери ръцете му и се превърна в празничен фрак. Момината сълза му откърши малка бяла шапчица от камбанките си. Две калинки долетяха от слънцето и кацнаха на крачетата като обувчици а кученцата до оградата весело изпискаха за довиждане. Дори надутите божури и напудрения нарцис му се усмихнаха и разтърсиха главички за чао.Къде ли ме носят - запита се малкия палавник и в този момент съзря нещо дълго, живо и красиво. Пенливите води на реката хвърляха пръски към него и го викаха през смях а той се напъха под шапката и премига недоволно - отново вода! После реката стана по - тиха, по - широка, над нея сенчести върби поклащаха унесено клонки, тресчици плуваха тук-там като лодчици а една малка ладийка-лилийка го подкани да го повози. Калинките внимателно го спуснаха и се превърнаха в червени камелии от двете и страни. Ладийката заплува бързо между любопитните жабки подредени по лотосовите подиуми, премина край влюбено водно конче което се въртеше до побъркване в кръг, сусна се надолу по завоя между гладките камъчки и стигна до друга градинка на самия бряг. Там го очакваше вкусен обяд - съвсем в пищните трапезарии на гергините. Бяха нацъфтели толкова много, че нищичко не се виждаше от тях. Здравеца вееше свеж въздух и аромат а бабината душица го прегърна уютно. Едно колибри допърха и донесе в човката си миниатюрна тревичка с чиста дъждовна вода която утоли жаждата му. После маковите листа край пътя го завиха мекичко защото настана време за следобеден сън. А привечер... след цялата тази прекрасна разходка малкото ни другарче се качи щастливо на едно от самолетчетата-глухарчета и полетя към дома си - сърцето на розата.
Сега е там, там си живее и очаква нови смислени приключения. :)