3.09.11 г.

Светилник




Прехвърлил бе човешката пустиня и ни вода, ни огън го споходи.
Ни жива твар, и ни една светиня. И пусна пътя сам да се изброди. Намери камъче и го отчува в една от пещерите на духа си. По сянката му ката ден робува и от сърцето изкова си кръст. Изправи се еднаж до сам скалата и с удар - два проби отрока свиден а в процепа - четирите му вятъра изваяха добра реликва. Прилична бе на птица полетяла - с криле небесни и очи нагоре. Безкаменна, безплътна, бяла... неръкотворна от злини и хора. И се изхлузи по лъча от нея а в пещерата падна му въжето, и седем капчици полиелей - земята в Богородеца да светят.
Сега е нов, и не е от света ни. Износил Словото си, Бога ражда. И все кове онази птица - спомен, храната, за духовната ни жажда.

"Доброто е само в Бога."

К.Х.

2 коментара:

  1. Накъдето...
    Две усмивки вървят по тротоара открити и весели, сякаш нещо под мрачното небе ги заслужава.
    Внезапно изневиделица ги напада банда лоши времена.
    - Да ги оберем! - казва Кражбата.
    - Да ги изнасилим! - казва Изнасилването.
    - Да ги убием! - казва Убийството.
    Обират ги, изнасилват ги и ги убиват.
    Мъртвите усмивки лежат в кафява локва от траурни маршове. Като ловец с ловните си трофеи, върху тях възвисява снага Краят на усмивките. Поради близкото му родство с Края на всичко, лошите времена му се кланят със страхопочитание.
    После тръгват заедно. От всеки ъгъл изскачат още лоши времена. Оформят строй и пеят "Няма нищо по-хубаво от лошото време".
    Все по-нарастващата тълпа марширува към центъра на града или към центъра на света, или кой знае накъде...

    ОтговорИзтриване
  2. Диалектика...

    Хубав текст, мерси за него...

    ОтговорИзтриване