Прехвърлил бе човешката пустиня и ни вода, ни огън го споходи.
Ни жива твар, и ни една светиня. И пусна пътя сам да се изброди. Намери камъче и го отчува в една от пещерите на духа си. По сянката му ката ден робува и от сърцето изкова си кръст. Изправи се еднаж до сам скалата и с удар - два проби отрока свиден а в процепа - четирите му вятъра изваяха добра реликва. Прилична бе на птица полетяла - с криле небесни и очи нагоре. Безкаменна, безплътна, бяла... неръкотворна от злини и хора. И се изхлузи по лъча от нея а в пещерата падна му въжето, и седем капчици полиелей - земята в Богородеца да светят.
Сега е нов, и не е от света ни. Износил Словото си, Бога ражда. И все кове онази птица - спомен, храната, за духовната ни жажда.
"Доброто е само в Бога."
К.Х.
Ни жива твар, и ни една светиня. И пусна пътя сам да се изброди. Намери камъче и го отчува в една от пещерите на духа си. По сянката му ката ден робува и от сърцето изкова си кръст. Изправи се еднаж до сам скалата и с удар - два проби отрока свиден а в процепа - четирите му вятъра изваяха добра реликва. Прилична бе на птица полетяла - с криле небесни и очи нагоре. Безкаменна, безплътна, бяла... неръкотворна от злини и хора. И се изхлузи по лъча от нея а в пещерата падна му въжето, и седем капчици полиелей - земята в Богородеца да светят.
Сега е нов, и не е от света ни. Износил Словото си, Бога ражда. И все кове онази птица - спомен, храната, за духовната ни жажда.
"Доброто е само в Бога."
К.Х.
Накъдето...
ОтговорИзтриванеДве усмивки вървят по тротоара открити и весели, сякаш нещо под мрачното небе ги заслужава.
Внезапно изневиделица ги напада банда лоши времена.
- Да ги оберем! - казва Кражбата.
- Да ги изнасилим! - казва Изнасилването.
- Да ги убием! - казва Убийството.
Обират ги, изнасилват ги и ги убиват.
Мъртвите усмивки лежат в кафява локва от траурни маршове. Като ловец с ловните си трофеи, върху тях възвисява снага Краят на усмивките. Поради близкото му родство с Края на всичко, лошите времена му се кланят със страхопочитание.
После тръгват заедно. От всеки ъгъл изскачат още лоши времена. Оформят строй и пеят "Няма нищо по-хубаво от лошото време".
Все по-нарастващата тълпа марширува към центъра на града или към центъра на света, или кой знае накъде...
Диалектика...
ОтговорИзтриванеХубав текст, мерси за него...